SimeonAngelov (Симеон Ангелов)
96 41
17.04.2018 г., 22:25 ч.

Чистилище 

  Поезия
454 1 5

Самотна е бялата стая,

с две сини очи на тавана.

Тук влизам да се покая

след всяка бездушна нирвана.

 

Душата ми се пречиства.

Все търся вярна пътека.

Дърво без корен разлиства

корона свежа и мека.

 

Съдбовна е бялата стая,

с две строги очи там – отгоре –

чистилище светло на Рая,

където със Господ говоря...

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво изразена емоция....
  • Хареса ми. На мен не ми трябват очи на тавана,за да си говоря с Бог. Когато ми се прииска,на ум, говоря за всичко. Споделям, питам, моля, благодаря... Понякога Той ме търси,за да ме предупреди да внимавам, или да ме подготви за изпитание. Доскоро това ставаше само относно близките ми. На скоро кръгът се разшири. Бях предупредена за голяма болка на позната. След половин час тя ми се обади, че е починал мъжът и. Не се хваля. Просто, така си общуваме с Него. Много години. Вече нямам нужда от помощни средства.
  • И аз харесах! Поздрави,Симеоне!
  • Хареса ми!
  • Браво! Всички имаме нужда от това и трябва да се осъзнаем! Поздравления!
Предложения
: ??:??