Чистилище

Поезия

783 1 5

Самотна е бялата стая,

с две сини очи на тавана.

Тук влизам да се покая

след всяка бездушна нирвана.

Душата ми се пречиства.

Все търся вярна пътека.

Дърво без корен разлиства

корона свежа и мека.

Съдбовна е бялата стая,

с две строги очи там – отгоре –

чистилище светло на Рая,

където със Господ говоря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

RainaVakova

Много хубаво изразена емоция....

2018-04-18T08:47:32+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хареса ми. На мен не ми трябват очи на тавана,за да си говоря с Бог. Когато ми се прииска,на ум, говоря за всичко. Споделям, питам, моля, благодаря... Понякога Той ме търси,за да ме предупреди да внимавам, или да ме подготви за изпитание. Доскоро това ставаше само относно близките ми. На скоро кръгът се разшири. Бях предупредена за голяма болка на позната. След половин час тя ми се обади, че е починал мъжът и. Не се хваля. Просто, така си общуваме с Него. Много години. Вече нямам нужда от помощни средства.

2018-04-18T08:00:18+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

И аз харесах! Поздрави,Симеоне!

2018-04-18T00:01:04+03:00
JujuBuju (Миглена Миткова)

Хареса ми!

2018-04-17T23:22:19+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Браво! Всички имаме нужда от това и трябва да се осъзнаем! Поздравления!

2018-04-17T22:41:59+03:00