10 may 2009, 13:37

Чисто като летен дъжд

  Poesía
1.1K 1 16

Ако топъл южен полъх те докосне,

в него ще откриеш мойта топлина.

Веднъж в живота някой омагьосва

с две капки от онази, живата вода.

 

Спомни си дните, през които заваля

необяснимо чисто като летен дъжд

и превърна се във стих, а той копня

дълго в сините очи на есенния мъж.

 

За лилавото на люляците си спомни,

за аромата им с усещането за жена.

После шепнейки и лаконично разкажи

как губил си се във студената мъгла.

 

За моя лъч прокраднал се през нея

прошепни и думите които нарисувах.

Ще те изслушам, няма да посмея

да попитам колко много си тъгувал.

 

Слънчево и тихо ще ти си усмихна.

След този дъжд ще донеса дъгата,

ще отшумя, в далекото ще стихна,

а ти ще си си поговорил със водата.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...