18 ene 2016, 17:43

Човече 

  Poesía » Filosófica
264 0 0

Човече

 

Мечтаеш ти за пладне,

когато се стъмни;

а щом денят те грабне,

тъгуваш за звезди!

 

Щом стигнеш върховете,

за дома затъжиш...

Изгубиш часовете,

но за мига тъжиш.

 

А стигнеш ли целта си,

ти в нова цел стоиш,

и в нощите си къси,

от устреми не спиш!

 

И в царските палати,

колиба си градиш!

Какъв човек си, брате ,

шедьоври щом рушиш...

 

Ти все си ненаситен...

Неудовлетворен!

Еднакъв и различен-

Човек си като мен!

© Hristo Slavov Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??