18 янв. 2016 г., 17:43

Човече

529 0 0

Човече

 

Мечтаеш ти за пладне,

когато се стъмни;

а щом денят те грабне,

тъгуваш за звезди!

 

Щом стигнеш върховете,

за дома затъжиш...

Изгубиш часовете,

но за мига тъжиш.

 

А стигнеш ли целта си,

ти в нова цел стоиш,

и в нощите си къси,

от устреми не спиш!

 

И в царските палати,

колиба си градиш!

Какъв човек си, брате ,

шедьоври щом рушиш...

 

Ти все си ненаситен...

Неудовлетворен!

Еднакъв и различен-

Човек си като мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...