Човече
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете,
за дома затъжиш...
Изгубиш часовете,
но за мига тъжиш.
А стигнеш ли целта си,
ти в нова цел стоиш,
и в нощите си къси,
от устреми не спиш!
И в царските палати,
колиба си градиш!
Какъв човек си, брате ,
шедьоври щом рушиш...
Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен-
Човек си като мен!
© Hristo Slavov Все права защищены