18.01.2016 г., 17:43 ч.

Човече 

  Поезия » Философска
263 0 0

Човече

 

Мечтаеш ти за пладне,

когато се стъмни;

а щом денят те грабне,

тъгуваш за звезди!

 

Щом стигнеш върховете,

за дома затъжиш...

Изгубиш часовете,

но за мига тъжиш.

 

А стигнеш ли целта си,

ти в нова цел стоиш,

и в нощите си къси,

от устреми не спиш!

 

И в царските палати,

колиба си градиш!

Какъв човек си, брате ,

шедьоври щом рушиш...

 

Ти все си ненаситен...

Неудовлетворен!

Еднакъв и различен-

Човек си като мен!

© Hristo Slavov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??