Човече

Човече

Мечтаеш ти за пладне,

когато се стъмни;

а щом денят те грабне,

тъгуваш за звезди!

Щом стигнеш върховете,

за дома затъжиш...

Изгубиш часовете,

но за мига тъжиш.

А стигнеш ли целта си,

ти в нова цел стоиш,

и в нощите си къси,

от устреми не спиш!

И в царските палати,

колиба си градиш!

Какъв човек си, брате ,

шедьоври щом рушиш...

Ти все си ненаситен...

Неудовлетворен!

Еднакъв и различен-

Човек си като мен!