Човеци? Кучешкото в мен простете!
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи
бълхите стръвно спретват си обед
и песът – немощен, изпит и клет
е като призрак. Но животът учи.
Когато ямата запълни цвете,
клисарят псето ритне с благослов,
попържащ тихо "братската" любов...
Човеци? Кучешкото в мен простете!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
