6 mar 2022, 14:22  

Човеци? Кучешкото в мен простете! 

  Poesía » Filosófica, Civil
262 3 8

Когато в скърби, всекиму  додяли,
е куче март – от крайния квартал,  
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.

 

Когато в изтънели кожи кучи
бълхите стръвно спретват си обед
и песът – немощен, изпит и клет
е като призрак. Но животът учи.

 

Когато ямата запълни цвете,
клисарят псето ритне с благослов,
попържащ тихо "братската" любов...
Човеци? Кучешкото в мен простете!

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??