Mar 6, 2022, 2:22 PM  

Човеци? Кучешкото в мен простете! 

  Poetry » Phylosophy, Civilian
313 3 8
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи
бълхите стръвно спретват си обед
и песът – немощен, изпит и клет
е като призрак. Но животът учи.
Когато ямата запълни цвете,
клисарят псето ритне с благослов,
попържащ тихо "братската" любов...
Човеци? Кучешкото в мен простете!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Random works
: ??:??