6.03.2022 г., 14:22 ч.  

Човеци? Кучешкото в мен простете! 

  Поезия » Философска, Гражданска
261 3 8

Когато в скърби, всекиму  додяли,
е куче март – от крайния квартал,  
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.

 

Когато в изтънели кожи кучи
бълхите стръвно спретват си обед
и песът – немощен, изпит и клет
е като призрак. Но животът учи.

 

Когато ямата запълни цвете,
клисарят псето ритне с благослов,
попържащ тихо "братската" любов...
Човеци? Кучешкото в мен простете!

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??