Човеци? Кучешкото в мен простете!
Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи
бълхите стръвно спретват си обед
и песът – немощен, изпит и клет
е като призрак. Но животът учи.
Когато ямата запълни цвете,
клисарят псето ритне с благослов,
попържащ тихо "братската" любов...
Човеци? Кучешкото в мен простете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
