15 nov 2007, 16:44

Човек

  Poesía
746 0 8
 

Лицемерни усмивки и насилствен смях.

Един от друг по-високомерни.

Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.

Такива са хората - безкрупулни и надменни.

 

Уж на всичко, за всеки готови.

Милички и нагледно добри,

а с единствено желание да получават.

Обещания, обещания. Обградени сме от куп лъжи.

 

Мразя ги! Съответно, мразя и себе си.

Не с гордост, а със срам нося името ''човек''.

Ужасни, изкуствени, понякога и смешни.

Да, жалко е да бъдеш човек.

 

Бележка на автора: Съжалявам, ако обидя някого. Не, не мисля точно така. Наскоро имах просто ужасен ден... тогава мнението ми беше такова и взех лист и химикал...:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселина Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е много хубаво.Браво.
  • Благодаря ви,приятели!Прегръшам ви!
  • И аз имам такива моменти на ярост и отчаяние.Тогава няма любов, всички мъже са еднакви,никой не ме обича,а и аз мразя целия свят,самотна съм и тъжна и си спомням с носталгия за минали мигове и съжалям, че никога няма да се повторят...и т.н.Но това са само моменти, и на сутринта нямам търпение да се видя с приятелите си и те напълно изтриват от съзнанието ми тези спомени,създават нови!
    Създай си спомени, Веси!И когато се чувстваш така се връщай към тях и нека расте жаждата ти за нови и нови!Тях никой не можа да ти отнеме, те са в теб завинаги!Пожелавам ти много усмивки и по-малко мрачни дни
  • Браво!!! Много искренно! 6+
  • Гнева е лош приятел!!!
    Дано сега си по-добре!!!
    Дано всичките ти следващи дни са страхотни и ни замаеш от весело и приповдигнато настроение!!!
    Поздрав и прегръдка!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...