15.11.2007 г., 16:44

Човек

743 0 8
 

Лицемерни усмивки и насилствен смях.

Един от друг по-високомерни.

Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.

Такива са хората - безкрупулни и надменни.

 

Уж на всичко, за всеки готови.

Милички и нагледно добри,

а с единствено желание да получават.

Обещания, обещания. Обградени сме от куп лъжи.

 

Мразя ги! Съответно, мразя и себе си.

Не с гордост, а със срам нося името ''човек''.

Ужасни, изкуствени, понякога и смешни.

Да, жалко е да бъдеш човек.

 

Бележка на автора: Съжалявам, ако обидя някого. Не, не мисля точно така. Наскоро имах просто ужасен ден... тогава мнението ми беше такова и взех лист и химикал...:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението е много хубаво.Браво.
  • Благодаря ви,приятели!Прегръшам ви!
  • И аз имам такива моменти на ярост и отчаяние.Тогава няма любов, всички мъже са еднакви,никой не ме обича,а и аз мразя целия свят,самотна съм и тъжна и си спомням с носталгия за минали мигове и съжалям, че никога няма да се повторят...и т.н.Но това са само моменти, и на сутринта нямам търпение да се видя с приятелите си и те напълно изтриват от съзнанието ми тези спомени,създават нови!
    Създай си спомени, Веси!И когато се чувстваш така се връщай към тях и нека расте жаждата ти за нови и нови!Тях никой не можа да ти отнеме, те са в теб завинаги!Пожелавам ти много усмивки и по-малко мрачни дни
  • Браво!!! Много искренно! 6+
  • Гнева е лош приятел!!!
    Дано сега си по-добре!!!
    Дано всичките ти следващи дни са страхотни и ни замаеш от весело и приповдигнато настроение!!!
    Поздрав и прегръдка!!!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...