15 нояб. 2007 г., 16:44

Човек 

  Поэзия
642 0 8
Лицемерни усмивки и насилствен смях.
Един от друг по-високомерни.
Нищо не им е чуждо. С лекота извършват грях.
Такива са хората - безкрупулни и надменни.
Уж на всичко, за всеки готови.
Милички и нагледно добри,
а с единствено желание да получават.
Обещания, обещания. Обградени сме от куп лъжи.
Мразя ги! Съответно, мразя и себе си.
Не с гордост, а със срам нося името ''човек''.
Ужасни, изкуствени, понякога и смешни.
Да, жалко е да бъдеш човек. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Предложения
: ??:??