25 may 2008, 1:02

Човек 

  Poesía » Otra
453 0 1

Човек

Един човек сам върви,

а сърцето му тихичко кърви.

Върви по път неравен, обграден с бодли

и зад себе си остава неразличими светлини.

Върви в мрака на пустошта,

там той очаква своята съдба

да влезе в армия, наречена ''Смъртта''

и да предаде своята душа,

така, както правили са всичките човеци до сега!!!

© Пени Монова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесва. Може би това е истинското лице на човека
Propuestas
: ??:??