25.05.2008 г., 1:02 ч.

Човек 

  Поезия » Друга
452 0 1

Човек

Един човек сам върви,

а сърцето му тихичко кърви.

Върви по път неравен, обграден с бодли

и зад себе си остава неразличими светлини.

Върви в мрака на пустошта,

там той очаква своята съдба

да влезе в армия, наречена ''Смъртта''

и да предаде своята душа,

така, както правили са всичките човеци до сега!!!

© Пени Монова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми харесва. Може би това е истинското лице на човека
Предложения
: ??:??