pendy (Пени Монова)
1 0
May 25, 2008, 1:02 AM

Човек 

  Poetry » Other
455 0 1

Човек

Един човек сам върви,

а сърцето му тихичко кърви.

Върви по път неравен, обграден с бодли

и зад себе си остава неразличими светлини.

Върви в мрака на пустошта,

там той очаква своята съдба

да влезе в армия, наречена ''Смъртта''

и да предаде своята душа,

така, както правили са всичките човеци до сега!!!

© Пени Монова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми харесва. Може би това е истинското лице на човека
Random works
: ??:??