Човек

May 25, 2008, 1:02 AM

Poetry » Other

477 0 1

Човек
Един човек сам върви,
а сърцето му тихичко кърви.
Върви по път неравен, обграден с бодли
и зад себе си остава неразличими светлини.
Върви в мрака на пустошта,
там той очаква своята съдба
да влезе в армия, наречена ''Смъртта''
и да предаде своята душа,
така, както правили са всичките човеци до сега!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Човек

Want to read more?

Random works