Човек
Луната, тъмен враг на моя сън
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Страхил Събев Todos los derechos reservados
).