14 февр. 2008 г., 14:20
Човек
Луната, тъмен враг на моя сън
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
© Страхил Събев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Страхотно, направо неверуятно! Много е добро (а аз бая подбирам
).
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
