Feb 14, 2008, 2:20 PM
Човек
Луната, тъмен враг на моя сън
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
разбулва булото на моя грях,
греха, че на тоя свят съм аз роден
и живея под похлупак заледен.
Слънце не ще огрее моя ден
и не ще пламне искра вътре в мен,
защото вкусих аз плода греховен,
но не беше той за мен дар любовен.
На люлката на спомена седях,
песента на забравата си пях,
лекувах раната от живота - смог,
бях аз вода и въздух на мъртъв бог.
© Страхил Събев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно, направо неверуятно! Много е добро (а аз бая подбирам
).
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
