1 jul 2023, 14:09  

Човек

  Poesía
564 0 0

На земята, на земята,

там при корените свои,

той положил е главата,

като в царските покои.

 

Овехтелите одежди,

стискат мръсните му пръсти,

за несбъднати надежди,

всеки иде да прекръсти.

 

Сладки сънища унесен,

настоящето нехае,

в тях животът е чудесен,

за какъвто и мечтае.

 

Вятъра косите роши,

в белия кабриолет,

под завивките му боси,

ходилата стават лед.

 

Слънцето за него грее,

птичките за него пеят,

а колата му лети,

към къщата му от мечти.

 

Там посреща го жената,

там очакват го децата,

маса пълна със храна,

тука дето не събра.

 

Как човек да го събуди,

на усмивката щом чуди,

в купчината от парцали,

някой дрипите си гали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...