На земята, на земята,
там при корените свои,
той положил е главата,
като в царските покои.
Овехтелите одежди,
стискат мръсните му пръсти,
за несбъднати надежди,
всеки иде да прекръсти.
Сладки сънища унесен,
настоящето нехае,
в тях животът е чудесен,
за какъвто и мечтае. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up