Човек ли бе или кукла?

Марионетка? Проститутка?

На конци невидими ли играеше

докато в тишина ридаеше?

Нима не бе нещо повече от плът,

повече от боклук по дългия път?

Не смееше да каже що мисли,

не смееше да каже, че изобщо мисли...

Илюзия бе всичко, безкрайната трагедия.

Комосът играеше на зарове с човешката комедия.

А той видя, че не вижда нищо.

Очите си избоде, каза „Аз съм нищо.

Поет станах, и призрак, и живях.

Почувствах, изгорих се и видях.

Видях, че нищото по-свято е от знание.

Видях, че мен ме няма, има само отчаяние...”