20 дек. 2017 г., 23:49

Човек ли бе?

1.5K 3 1

Човек ли бе или кукла?

Марионетка? Проститутка?

На конци невидими ли играеше

докато в тишина ридаеше?

Нима не бе нещо повече от плът,

повече от боклук по дългия път?

Не смееше да каже що мисли,

не смееше да каже, че изобщо мисли...

 

Илюзия бе всичко, безкрайната трагедия.

Комосът играеше на зарове с човешката комедия.

А той видя, че не вижда нищо.

Очите си избоде, каза „Аз съм нищо.

Поет станах, и призрак, и живях.

Почувствах, изгорих се и видях.

Видях, че нищото по-свято е от знание.

Видях, че мен ме няма, има само отчаяние...”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...