20.12.2017 г., 23:49

Човек ли бе?

1.5K 3 1

Човек ли бе или кукла?

Марионетка? Проститутка?

На конци невидими ли играеше

докато в тишина ридаеше?

Нима не бе нещо повече от плът,

повече от боклук по дългия път?

Не смееше да каже що мисли,

не смееше да каже, че изобщо мисли...

 

Илюзия бе всичко, безкрайната трагедия.

Комосът играеше на зарове с човешката комедия.

А той видя, че не вижда нищо.

Очите си избоде, каза „Аз съм нищо.

Поет станах, и призрак, и живях.

Почувствах, изгорих се и видях.

Видях, че нищото по-свято е от знание.

Видях, че мен ме няма, има само отчаяние...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...