valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
18 mar 2015, 7:55

Човек не бива да се чувства сам 

  Poesía
347 1 6

Когато се завърна у дома,
мама пак през плач ще ме прегърне,
макар че не се връщам от война.
Сълзите и усмивката ще върне.


Ще стисне татко моята ръка.
Две мъжки длани обич ще разлеят.
А аз с любов ще им благодаря
и Бог ще моля, дълго да живеят.


Кучето опашка ще върти.
То още ме познава и обича.
Ще се завърна в детството почти,
което още много ми прилича.


Всичко ще ухае на мечти
и храм ще стане родната ми къща.
От радост ще са всичките сълзи,
които ще текат, че се завръщам.


Макар далеч, аз всеки ден съм там
и мислено със всичко разговарям.
Човек не бива да се чувства сам,
щом има мама, има и България.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Адмирации, Валйо! Нямам думи! Поздрав!
  • Много топло, много приятно стихотворение!
    Поздрави!
  • Харесах! И на мен ми се прииска да се върна в детството, когато мама и татко бяха живи...Поздравление за стихото, Вальо!Оценявам го!
  • да, не бива... а ти си го казал така стоплящо
    и вълнуващо... поздрав, приятелю..
  • "Всичко ще ухае на мечти
    и храм ще стане родната ми къща.
    От радост ще са всичките сълзи,
    които ще текат, че се завръщам."
    Не е лека съдбата на гурбетчия, но по-добра от гладна смърт тука.
    Творбата ти е много силна и затрогваща!
    Моите пожелания са - да няма повече такива.България да спре да плаче заедно с разпраканите майки!
  • Има ли е мама, има всичко! Харесах!
Propuestas
: ??:??