Човек не бива да се чувства сам
Когато се завърна у дома,
мама пак през плач ще ме прегърне,
макар че не се връщам от война.
Сълзите и усмивката ще върне.
Ще стисне татко моята ръка.
Две мъжки длани обич ще разлеят.
А аз с любов ще им благодаря
и Бог ще моля, дълго да живеят.
Кучето опашка ще върти.
То още ме познава и обича.
Ще се завърна в детството почти,
което още много ми прилича.
Всичко ще ухае на мечти
и храм ще стане родната ми къща.
От радост ще са всичките сълзи,
които ще текат, че се завръщам.
Макар далеч, аз всеки ден съм там
и мислено със всичко разговарям.
Човек не бива да се чувства сам,
щом има мама, има и България.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
