Самотен човек тича в дъжда,
чудя се, от какво ли бяга?
Тъжен спомен или вина,
защо го винаги настига.
И защо той тръгнал е в пороя,
да не би да търси чистота?
Или може би се той надява
да не бъде гонен в дъжда.
Пороят се бързо засилва
и той засилва своя бяг.
Пада, уморен заспива,
ще се видим, утре сутрин, пак.
Нека поне в съня избягаш
от това, което буден не успяваш.
© Божидар Лазаров Todos los derechos reservados