Времето се ражда с първото събитие,
неуморно изгражда чрез натрупване и промени
в пространствените вени,
силно устремени нанякъде вървим
и мисли почернели в нищото редим,
търсим логика и развиваме теории,
мечтаем за нови територии,
да опознаем вселената необятна,
да бъде тя понятна.
Всеки човек е вселена необятна,
способна да се разширява и все по-необятна да става,
и в миг, когато мисъл ме огрява,
част от себеси познавам,
част от вселената откривам
и от незнание в стремеж преливам,
стремеж и желание,
за разбиране и познаване,
за реализиране и изживяване...
Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91071