2 dic 2008, 20:50

Човек Вселена

920 0 8
Времето се ражда с първото събитие, неуморно изгражда чрез натрупване и промени в пространствените вени, силно устремени нанякъде вървим и мисли почернели в нищото редим, търсим логика и развиваме теории, мечтаем за нови територии, да опознаем вселената необятна, да бъде тя понятна.

Всеки човек е вселена необятна, способна да се разширява и все по-необятна да става, и в миг, когато мисъл ме огрява, част от себеси познавам, част от вселената откривам и от незнание в стремеж преливам, стремеж и желание, за разбиране и познаване, за реализиране и изживяване...

Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Човекът е микрокосмос! Поздравления!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91071
  • "Всеки човек е вселена необятна"
    Абсолутно съм съгласна!
    Много добро!
  • Дейвид,приеми моите най-искрени поздрави,това което си написал е много истинско и смислено!!! За момче на твоята възраст е просто невероятно,браво!
  • Много ми харесва поздрав
  • Изключително много ви благодаря! Коментарите ви са много важни за мен.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...