2.12.2008 г., 20:50

Човек Вселена

926 0 8
Времето се ражда с първото събитие, неуморно изгражда чрез натрупване и промени в пространствените вени, силно устремени нанякъде вървим и мисли почернели в нищото редим, търсим логика и развиваме теории, мечтаем за нови територии, да опознаем вселената необятна, да бъде тя понятна.

Всеки човек е вселена необятна, способна да се разширява и все по-необятна да става, и в миг, когато мисъл ме огрява, част от себеси познавам, част от вселената откривам и от незнание в стремеж преливам, стремеж и желание, за разбиране и познаване, за реализиране и изживяване...

Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът е микрокосмос! Поздравления!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91071
  • "Всеки човек е вселена необятна"
    Абсолутно съм съгласна!
    Много добро!
  • Дейвид,приеми моите най-искрени поздрави,това което си написал е много истинско и смислено!!! За момче на твоята възраст е просто невероятно,браво!
  • Много ми харесва поздрав
  • Изключително много ви благодаря! Коментарите ви са много важни за мен.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...