2.12.2008 г., 20:50

Човек Вселена

924 0 8
Времето се ражда с първото събитие, неуморно изгражда чрез натрупване и промени в пространствените вени, силно устремени нанякъде вървим и мисли почернели в нищото редим, търсим логика и развиваме теории, мечтаем за нови територии, да опознаем вселената необятна, да бъде тя понятна.

Всеки човек е вселена необятна, способна да се разширява и все по-необятна да става, и в миг, когато мисъл ме огрява, част от себеси познавам, част от вселената откривам и от незнание в стремеж преливам, стремеж и желание, за разбиране и познаване, за реализиране и изживяване...

Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът е микрокосмос! Поздравления!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=91071
  • "Всеки човек е вселена необятна"
    Абсолутно съм съгласна!
    Много добро!
  • Дейвид,приеми моите най-искрени поздрави,това което си написал е много истинско и смислено!!! За момче на твоята възраст е просто невероятно,браво!
  • Много ми харесва поздрав
  • Изключително много ви благодаря! Коментарите ви са много важни за мен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...