Човек Вселена
Времето се ражда с първото събитие, неуморно изгражда чрез натрупване и промени в пространствените вени, силно устремени нанякъде вървим и мисли почернели в нищото редим, търсим логика и развиваме теории, мечтаем за нови територии, да опознаем вселената необятна, да бъде тя понятна.
Всеки човек е вселена необятна, способна да се разширява и все по-необятна да става, и в миг, когато мисъл ме огрява, част от себеси познавам, част от вселената откривам и от незнание в стремеж преливам, стремеж и желание, за разбиране и познаване, за реализиране и изживяване...
Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!
Всеки човек е вселена необятна, способна да се разширява и все по-необятна да става, и в миг, когато мисъл ме огрява, част от себеси познавам, част от вселената откривам и от незнание в стремеж преливам, стремеж и желание, за разбиране и познаване, за реализиране и изживяване...
Послепис: Хора сме, защото мислим и чувстваме, защото откриваме и създаваме, хора сме, защото сме хора, да не бягаме от това, което сме, и да бъдем все повече хора и да се надяваме някога да станем човеци!
