Човекът

                                       Човекът

Човекът отдавна на човек не прилича,

научи се мрак, а не светлина да обича.

На грозното и злото стана роб послушен

и да върши неправда е тъй изкусен.

Двуличие и неискреност в себе си посади

и човек на човека започна да вреди.

Звяр и демон човекът е станал вече,

човешкото у себе си е оставил недей далече.

Сърце в гърдите му не бие, а камък има,

човекът спря да дава, иска само да взима.

Скромност няма, а само злоба зла царува,

човекът на дявола се научи да му слугува.

Човекът сред човеци е вече сам изгубен,

но горделив е и не вярва, че ще е погубен.

Истината е, че краят на човека наближава,

плътта ще изгние, а душата му къде остава?