Човекът отдавна на човек не прилича,
научи се мрак, а не светлина да обича.
На грозното и злото стана роб послушен
и да върши неправда е тъй изкусен.
Двуличие и неискреност в себе си посади
и човек на човека започна да вреди.
Звяр и демон човекът е станал вече,
човешкото у себе си е оставил недей далече.
Сърце в гърдите му не бие, а камък има,
човекът спря да дава, иска само да взима.
Скромност няма, а само злоба зла царува,
човекът на дявола се научи да му слугува.
Човекът сред човеци е вече сам изгубен,
но горделив е и не вярва, че ще е погубен.
Истината е, че краят на човека наближава,
плътта ще изгние, а душата му къде остава?
© Николина Барбутева All rights reserved.