24.10.2009 г., 20:24

Човекът

740 0 0

                                       Човекът

Човекът отдавна на човек не прилича,

научи се мрак, а не светлина да обича.

На грозното и злото стана роб послушен

и да върши неправда е тъй изкусен.

 

Двуличие и неискреност в себе си посади

и човек на човека започна да вреди.

Звяр и демон човекът е станал вече,

човешкото у себе си е оставил недей далече.

 

Сърце в гърдите му не бие, а камък има,

човекът спря да дава, иска само да взима.

Скромност няма, а само злоба зла царува,

човекът на дявола се научи да му слугува.

 

Човекът сред човеци е вече сам изгубен,

но горделив е и не вярва, че ще е погубен.

Истината е, че краят на човека наближава,

плътта ще изгние, а душата му къде остава?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...