6 ago 2021, 12:48  

Човекът

  Poesía » Otra
468 0 0

Той е най-висше земно създание,

а от най-хищния звяр е по-злобен.

Затуй живее в болка и страдание,

че от черни страсти е поробен.

 

Умът му твори всякакви оръжия ужасни

вместо за лекарства, за наука да дава,

но ние си мълчим апатични, безучастни,

на всеки силен тиран злото се прощава.

 

На насилие, тероризъм, жестокости,

алчност човешкият род се отдава.

Как Бог братоубийството ще прости,

Той плаче, че човек на дявола се продава.

 

Няма ли от туй да се засрамим,

че сме на път да се самоунищожим,

колко още грехове ще направим,

та най-сетне всички да се вразумим!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...