6 ago 2021, 12:48  

Човекът

  Poesía » Otra
463 0 0

Той е най-висше земно създание,

а от най-хищния звяр е по-злобен.

Затуй живее в болка и страдание,

че от черни страсти е поробен.

 

Умът му твори всякакви оръжия ужасни

вместо за лекарства, за наука да дава,

но ние си мълчим апатични, безучастни,

на всеки силен тиран злото се прощава.

 

На насилие, тероризъм, жестокости,

алчност човешкият род се отдава.

Как Бог братоубийството ще прости,

Той плаче, че човек на дявола се продава.

 

Няма ли от туй да се засрамим,

че сме на път да се самоунищожим,

колко още грехове ще направим,

та най-сетне всички да се вразумим!?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...