Aug 6, 2021, 12:48 PM  

Човекът

  Poetry » Other
469 0 0

Той е най-висше земно създание,

а от най-хищния звяр е по-злобен.

Затуй живее в болка и страдание,

че от черни страсти е поробен.

 

Умът му твори всякакви оръжия ужасни

вместо за лекарства, за наука да дава,

но ние си мълчим апатични, безучастни,

на всеки силен тиран злото се прощава.

 

На насилие, тероризъм, жестокости,

алчност човешкият род се отдава.

Как Бог братоубийството ще прости,

Той плаче, че човек на дявола се продава.

 

Няма ли от туй да се засрамим,

че сме на път да се самоунищожим,

колко още грехове ще направим,

та най-сетне всички да се вразумим!?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...