ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА

... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,

дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",

дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –

красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща,

дали момче? – през дворната гълчава, ожулило колянце в някой трън,

или мръсникът, който заслужава да го мълча! – на майната му вдън,

мъдреца ли, душата си разгърдил над книгите, от други свят дошли? –

тъй Бог ми рече – да пристигам първи! – когато някой нещо го боли,

на старичката своя моторолка ви пращам sms – със крив курсив! –

Човекът е една Красива болка! – и с неговите болки аз съм жив.