Човекът е красива болка
ЧОВЕКЪТ Е КРАСИВА БОЛКА
... не отминавам никого безмълвен, във всекиго се вглеждам със Любов,
дали пешак по есенните хълми, или клошар с патронче-две "Smirnoff",
дали съсед – потропал за солчица? – дъх притаил пред моите врата? –
красивата ли градска хубавица? – която светъл сън ми обеща,
дали момче? – през дворната гълчава, ожулило колянце в някой трън,
или мръсникът, който заслужава да го мълча! – на майната му вдън,
мъдреца ли, душата си разгърдил над книгите, от други свят дошли? –
тъй Бог ми рече – да пристигам първи! – когато някой нещо го боли,
на старичката своя моторолка ви пращам sms – със крив курсив! –
Човекът е една Красива болка! – и с неговите болки аз съм жив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
