13 jun 2014, 14:41

Човекът е самотник

  Poesía » Otra
465 0 0

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.

В света се раждаме сами.
Сами ни слагат и в земята!
А щом ни нещо заболи,
сами се мъчим със бедата...

О, само с майките вървят
дорде са мънички децата.
Избираш сам ти своя път,
когато тръгнеш по земята!

Дори и дом щом създадеш
и близките ти са край тебе,
и чувствата им раздадеш,
безпомощен си като бебе!

Защото и ти с интерес
си свързваш винаги Съдбата...
Макар и близък с мене днес
в друг утре ти ще търсиш брата.

Човекът винаги остава сам,
особено щом свършат дните!
Проблема е Проблем голям,
дано вий да му устоите!
 04.02.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...