13 jun 2014, 14:41

Човекът е самотник

  Poesía » Otra
467 0 0

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.

В света се раждаме сами.
Сами ни слагат и в земята!
А щом ни нещо заболи,
сами се мъчим със бедата...

О, само с майките вървят
дорде са мънички децата.
Избираш сам ти своя път,
когато тръгнеш по земята!

Дори и дом щом създадеш
и близките ти са край тебе,
и чувствата им раздадеш,
безпомощен си като бебе!

Защото и ти с интерес
си свързваш винаги Съдбата...
Макар и близък с мене днес
в друг утре ти ще търсиш брата.

Човекът винаги остава сам,
особено щом свършат дните!
Проблема е Проблем голям,
дано вий да му устоите!
 04.02.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...