13 jun 2014, 14:41

Човекът е самотник

  Poesía » Otra
463 0 0

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.

В света се раждаме сами.
Сами ни слагат и в земята!
А щом ни нещо заболи,
сами се мъчим със бедата...

О, само с майките вървят
дорде са мънички децата.
Избираш сам ти своя път,
когато тръгнеш по земята!

Дори и дом щом създадеш
и близките ти са край тебе,
и чувствата им раздадеш,
безпомощен си като бебе!

Защото и ти с интерес
си свързваш винаги Съдбата...
Макар и близък с мене днес
в друг утре ти ще търсиш брата.

Човекът винаги остава сам,
особено щом свършат дните!
Проблема е Проблем голям,
дано вий да му устоите!
 04.02.2014г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...