Jun 13, 2014, 2:41 PM

Човекът е самотник

  Poetry » Other
461 0 0

Дори и в шумната тълпа,
човекът чувства Самотата.
На прави с нея той делба
и тя го следва с двата крака.

В света се раждаме сами.
Сами ни слагат и в земята!
А щом ни нещо заболи,
сами се мъчим със бедата...

О, само с майките вървят
дорде са мънички децата.
Избираш сам ти своя път,
когато тръгнеш по земята!

Дори и дом щом създадеш
и близките ти са край тебе,
и чувствата им раздадеш,
безпомощен си като бебе!

Защото и ти с интерес
си свързваш винаги Съдбата...
Макар и близък с мене днес
в друг утре ти ще търсиш брата.

Човекът винаги остава сам,
особено щом свършат дните!
Проблема е Проблем голям,
дано вий да му устоите!
 04.02.2014г. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...