25 ago 2013, 17:36

Човекът и реалността

  Poesía » Otra
999 0 2

                                               Всеки човек, роден на света, 

                                               се бори за своя живот.

                                               Той носи сърце и душа

                                               и има език и народ.

 

                                              Животът е страх от смъртта,

                                              изпълнен с не малко тъги.

                                              Но такава е реалността,

                                              истина дори и да боли.


                                              От радост до болка и тъга,

                                              от светлина към тъмнина,

                                              от блян до надежда една,

                                              говорят за тежка съдба.


                                             От тези думи блика яснота,

                                             всеки за нещо има вина,

                                             носи във себе си греха,

                                             но такава е реалността.

                                             


                                              


                                             

                                              

                                               

                                              

                                               

                                                

                                                


                                               

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...