Aug 25, 2013, 5:36 PM

Човекът и реалността

  Poetry » Other
992 0 2

                                               Всеки човек, роден на света, 

                                               се бори за своя живот.

                                               Той носи сърце и душа

                                               и има език и народ.

 

                                              Животът е страх от смъртта,

                                              изпълнен с не малко тъги.

                                              Но такава е реалността,

                                              истина дори и да боли.


                                              От радост до болка и тъга,

                                              от светлина към тъмнина,

                                              от блян до надежда една,

                                              говорят за тежка съдба.


                                             От тези думи блика яснота,

                                             всеки за нещо има вина,

                                             носи във себе си греха,

                                             но такава е реалността.

                                             


                                              


                                             

                                              

                                               

                                              

                                               

                                                

                                                


                                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...