25 авг. 2013 г., 17:36

Човекът и реалността

998 0 2

                                               Всеки човек, роден на света, 

                                               се бори за своя живот.

                                               Той носи сърце и душа

                                               и има език и народ.

 

                                              Животът е страх от смъртта,

                                              изпълнен с не малко тъги.

                                              Но такава е реалността,

                                              истина дори и да боли.


                                              От радост до болка и тъга,

                                              от светлина към тъмнина,

                                              от блян до надежда една,

                                              говорят за тежка съдба.


                                             От тези думи блика яснота,

                                             всеки за нещо има вина,

                                             носи във себе си греха,

                                             но такава е реалността.

                                             


                                              


                                             

                                              

                                               

                                              

                                               

                                                

                                                


                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...