25.08.2013 г., 17:36

Човекът и реалността

993 0 2

                                               Всеки човек, роден на света, 

                                               се бори за своя живот.

                                               Той носи сърце и душа

                                               и има език и народ.

 

                                              Животът е страх от смъртта,

                                              изпълнен с не малко тъги.

                                              Но такава е реалността,

                                              истина дори и да боли.


                                              От радост до болка и тъга,

                                              от светлина към тъмнина,

                                              от блян до надежда една,

                                              говорят за тежка съдба.


                                             От тези думи блика яснота,

                                             всеки за нещо има вина,

                                             носи във себе си греха,

                                             но такава е реалността.

                                             


                                              


                                             

                                              

                                               

                                              

                                               

                                                

                                                


                                               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...