Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих,
и както става на другарска среща,
човек подхване песен или стих,
а виното го слуша – и подсеща.
Накрая почне да говори то.
И тука вече става интересно.
Защо така ли? Знаете защо.
Ами защото хич не е до песни. ...