Човекът и виното
Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих,
и както става на другарска среща,
човек подхване песен или стих,
а виното го слуша – и подсеща.
Накрая почне да говори то.
И тука вече става интересно.
Защо така ли? Знаете защо.
Ами защото хич не е до песни.
И спорят, и мълчат – като да са
съдии между дявола и Бога.
Като да няма нещо на света,
което да не знаят и не могат.
И тъй – докато думичките свършат
и болката изстине глухоняма.
Един от друг се крият. И се търсят.
И търсят свобода. Такава няма.
Да ги оставим. Само ще река,
че е добре – да не залитне нещо! –
човекът да си тръгне под ръка
с Надеждата за следващата среща.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Любим Райсън!
-
Добре е да припомняме по-стари неща. Хубавата поезия няма възраст. Тя е безсмъртна.
Защото винаги е актуална. -
Много го обичам това стихо, Райсън, радвам се да го видя в избор на редактора
-
Наздраве...поете...за теб и Надеждата...!
-
Надеждата ...нашата вярна спътница ....хубаво стихо Поздрави !!!
-
Честита Нова година!!!
И много вдъхновение! -
Наздраве и от мен! Обичам да те чета!
-
Наздраве!
(Все да те подсеща! -
Хареса ми много - поздравления и за Новата Година - бъдете жив и здрав!
-
Наздраве!
За Надеждата и... Думите!
Благодаря ти! Пак! -
Радвам се,че си тук...
защото знаеш как се пише ПОЕЗИЯ, даскале! -
"И тъй - докато думичките свършат
и болката изстине глухоняма.
Един от друг се крият. И се търсят.
И търсят свобода. Такава няма."
In vino veritas!Със думи, без думи.
Следпразнично после боли те глава.
А истините скрити в махмурлука
на дъното на чашите ни спят...
Аплодисменти.Страхотно пишеш! -
човекът да си тръгне под ръка
с Надеждата за следващата среща.
Докосна ме, много!!!
Моите почитания!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
