Човекът и виното
Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих,
и както става на другарска среща,
човек подхване песен или стих,
а виното го слуша – и подсеща.
Накрая почне да говори то.
И тука вече става интересно.
Защо така ли? Знаете защо.
Ами защото хич не е до песни.
И спорят, и мълчат – като да са
съдии между дявола и Бога.
Като да няма нещо на света,
което да не знаят и не могат.
И тъй – докато думичките свършат
и болката изстине глухоняма.
Един от друг се крият. И се търсят.
И търсят свобода. Такава няма.
Да ги оставим. Само ще река,
че е добре – да не залитне нещо! –
човекът да си тръгне под ръка
с Надеждата за следващата среща.
© Райчо Русев All rights reserved.
