20 jul 2014, 10:50

Човекът и Залезът...

665 0 1

 

Човекът и Залезът...

 

На Залеза искрящата пътека

в замислена игра със светлините

се плискаше в краката на Човека,

застанал до прибоя на вълните...

 

Вечерен бриз бе разлюлял водата

пламтяща като сребърна жарава

и бе издул на лодката платната

към Залеза решила да отплава.

 

Самотна птица с писък над морето

летеше в залеза мистериозно-

докосваше вълните, след което

планираше отново грациозно.

 

... Природата законите си спазваше-

след само миг денят ще е: предишен...

... Велико тайнство: Слънцето залязваше,

а сякаш, че Човекът бе излишен!...

 

... Но той бе там, от Залезът привлечен,

изглеждаше замислен и тревожен-

незнайно, и какво, във тази вечер

във Залеза загледан е отложил...

 

И може би със нещо се прощаваше,

нехайно във живота си пропуснал:

на кръстопът посока обещаваща,

безумна страст от ягодови устни...

 

Илѝ усетил в поривът на Вятъра

внезапно сам Човешката обреченост,

дошъл е тук да търси Свободата,

а Залезът да го облъхне с Вечност!...

 

... Той може би се готви да отплава

към нов Живот в безкрая сам запътен

и като в храм Съдбата увещава:

вода под кила, Вятърът попътен...

 

... А в Залезът, размесил цветовете

в палитрата на Морската стихия,

се носеха свободни ветровете

във скитнишката своя орисия...

 

Коста Качев,

20.07.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...