20 июл. 2014 г., 10:50

Човекът и Залезът... 

  Поэзия » Пейзажная
5.0 (1)
557 0 1
Човекът и Залезът...
На Залеза искрящата пътека
в замислена игра със светлините
се плискаше в краката на Човека,
застанал до прибоя на вълните...
Вечерен бриз бе разлюлял водата
пламтяща като сребърна жарава
и бе издул на лодката платната
към Залеза решила да отплава.
Самотна птица с писък над морето
летеше в залеза мистериозно-
докосваше вълните, след което ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »