Човекът куче

2 mar 2017, 18:44

Poesía » Del paisaje, Filosófica

326 2 2

Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.

(Paul McCartney)

Човекът, дето го сравниха с куче

(защото, божем, свиквал бил със всичко),

присяда, пуснал корени във ниското,

говори си с дръвчета и лисичета.

От ниското се виждат всички хълмове

и всички траектории на хората –

те кихат благо, мигат срещу слънцето,

ръми дъждец от тяхното говорене.

А слънцето наднича зад баирите

и позлатява облака от слюнки.

Проточва се дъга и май красива е.

Човекът в ниското я гледа влюбено.

Онези горе го видяха привечер

и дълго пърхаха над него и се смяха.

Човекът, дето го сравниха с куче,

нахрани кротко със смеха им свободата си.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.