Човекът куче
Day after day, alone on a hill,
The man with the foolish grin is keeping perfectly still.
(Paul McCartney)
Човекът, дето го сравниха с куче
(защото, божем, свиквал бил със всичко),
присяда, пуснал корени във ниското,
говори си с дръвчета и лисичета.
От ниското се виждат всички хълмове
и всички траектории на хората –
те кихат благо, мигат срещу слънцето,
ръми дъждец от тяхното говорене.
А слънцето наднича зад баирите
и позлатява облака от слюнки.
Проточва се дъга и май красива е.
Човекът в ниското я гледа влюбено.
Онези горе го видяха привечер
и дълго пърхаха над него и се смяха.
Човекът, дето го сравниха с куче,
нахрани кротко със смеха им свободата си.
© Пламен Сивов All rights reserved.
